kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
24 sept 2009, 1:08

На М. 

  Poesía » Versos blancos
548 0 3

Слъчев лъч лицето ми погали...

отново утрото ме поздрави.

Усмихнах се, очи отворих,

без думи му благодарих.

Не те потърсих, знаех.

Отиде си преди зори.

И чувам птичките навън,

как орехите падат от дървото...

забравих за вини

и раждаше се в мен доброто.

Май есен  вече е, нали?

Откривам красотата,

не тъжна съм, обратното.

Не ме боли. На "ТИ" съм със  мечтата.

Ах, този слънчев лъч...

дари ми светлина и сила.

Досетих се. Това си ти...

изпратил ми благословия.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??