kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
24 sept 2009, 1:08

На М.

716 0 3

Слъчев лъч лицето ми погали...

отново утрото ме поздрави.

Усмихнах се, очи отворих,

без думи му благодарих.

Не те потърсих, знаех.

Отиде си преди зори.

И чувам птичките навън,

как орехите падат от дървото...

забравих за вини

и раждаше се в мен доброто.

Май есен  вече е, нали?

Откривам красотата,

не тъжна съм, обратното.

Не ме боли. На "ТИ" съм със  мечтата.

Ах, този слънчев лъч...

дари ми светлина и сила.

Досетих се. Това си ти...

изпратил ми благословия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0