kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
24.09.2009 г., 1:08 ч.

На М. 

  Поезия » Бели стихове
551 0 3

Слъчев лъч лицето ми погали...

отново утрото ме поздрави.

Усмихнах се, очи отворих,

без думи му благодарих.

Не те потърсих, знаех.

Отиде си преди зори.

И чувам птичките навън,

как орехите падат от дървото...

забравих за вини

и раждаше се в мен доброто.

Май есен  вече е, нали?

Откривам красотата,

не тъжна съм, обратното.

Не ме боли. На "ТИ" съм със  мечтата.

Ах, този слънчев лъч...

дари ми светлина и сила.

Досетих се. Това си ти...

изпратил ми благословия.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??