На М.
Слъчев лъч лицето ми погали...
отново утрото ме поздрави.
Усмихнах се, очи отворих,
без думи му благодарих.
Не те потърсих, знаех.
Отиде си преди зори.
И чувам птичките навън,
как орехите падат от дървото...
забравих за вини
и раждаше се в мен доброто.
Май есен вече е, нали?
Откривам красотата,
не тъжна съм, обратното.
Не ме боли. На "ТИ" съм със мечтата.
Ах, този слънчев лъч...
дари ми светлина и сила.
Досетих се. Това си ти...
изпратил ми благословия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
