kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Sep 24, 2009, 1:08 AM

На М. 

  Poetry » White poetry
549 0 3

Слъчев лъч лицето ми погали...

отново утрото ме поздрави.

Усмихнах се, очи отворих,

без думи му благодарих.

Не те потърсих, знаех.

Отиде си преди зори.

И чувам птичките навън,

как орехите падат от дървото...

забравих за вини

и раждаше се в мен доброто.

Май есен  вече е, нали?

Откривам красотата,

не тъжна съм, обратното.

Не ме боли. На "ТИ" съм със  мечтата.

Ах, този слънчев лъч...

дари ми светлина и сила.

Досетих се. Това си ти...

изпратил ми благословия.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??