Кажи ми, майко мила,

откъде я вземаш тази сила?

И не се ли, майко, уморяваш

цял живот да я раздаваш?

Откъде я вземаш таз усмивка,

със която ни посрещаш всеки път?

А на сбогуване в очите

сякаш бисери блестят!

Откъде я вземаш любовта си, майко,

за да можеш всеки ден и час

неуморно ти да я раздаваш

на толкоз много деца... и на нас!

Откъде ли вземаш вяра и надежда

да вървиш по своят път нелек,

за да може всеки, който те поглежда,

да си казва: "Тя е щастлив човек!"

Откъде ли, майко, аз да зная -

от извора във твоята душа,

а майчиният - той е непресъхващ,

майката е винаги до своите деца.

За тях се грижи, за тях живее,

за себе си не помисля дори,

за тях се грижи както само тя умее,

защото те осмислят живота й!

А признателността във техните очи

й дават сили тя да продължи!

И макар че вече сме големи

и всеки е поел живота в своите ръце,

за тебе си оставаме - децата,

а ти за нас - ЖЕНАТА С НАЙ-ЛЮБЯЩОТО СЪРЦЕ!!!