2 nov 2012, 12:30  

На Майка и Татко....

  Poesía » Otra
2.7K 2 2

На Майка и Татко



Как искам  Майка жива да прегърна,
и съня си в реалност да превърна.
Макар и да сме един от друг далече,
бариера между нас, няма да има вече.
Защотото спомена е там дълбоко в мен,

и ще ме съпътства  до последният ми ден.
Как бих искал  Татко жив да го прегърна,
и съня ми в пълна реалност да превърна.
Макар и да го няма между нас вече,
очите му, ме гледат някъде от далече!

Ооо,, да знаеш.., как боли това човече!!!

 

Мамо... Татко...,
Да знаете колко много сте ми дали,
само с това ,че сте мен създали!
Прекланям се пред вашата твърдост,
това всичко дава ми в живота дързост!

Бог  ви прибра там горе  на небето,

във формата на Ангели небесни.

За нас и грешките ни се молете,

в земния ни път... с нас "останете"!!?





13.03.2017 / Виена
Мarcello Terezios

 

http://youtu.be/pvG6PUK6f2M

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маестро Митко Хаджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...