На Майка и Татко
Как искам Майка жива да прегърна,
и съня си в реалност да превърна.
Макар и да сме един от друг далече,
бариера между нас, няма да има вече.
Защотото спомена е там дълбоко в мен,
и ще ме съпътства до последният ми ден.
Как бих искал Татко жив да го прегърна,
и съня ми в пълна реалност да превърна.
Макар и да го няма между нас вече,
очите му, ме гледат някъде от далече!
Ооо,, да знаеш.., как боли това човече!!!
Мамо... Татко...,
Да знаете колко много сте ми дали,
само с това ,че сте мен създали!
Прекланям се пред вашата твърдост,
това всичко дава ми в живота дързост!
Бог ви прибра там горе на небето,
във формата на Ангели небесни.
За нас и грешките ни се молете,
в земния ни път... с нас "останете"!!?
13.03.2017 / Виена
Мarcello Terezios
http://youtu.be/pvG6PUK6f2M
© Маестро Митко Хаджиев Todos los derechos reservados