15 mar 2014, 18:58

На майка ми

  Poesía » Otra
709 0 0

Питаш: "Докога по теб ще ходя?",
отговарям с: "Цял живот",
не е лесно да си майка денонощно,
но не е ли това най-големия късмет?

 

Във ръцете нямам златна купа
да я връча с почести и здравец за късмет,
за отдадеността и майчината ласка
нямам грамота или венец.

 

За безсънните ти нощи заслугите къде са ми не зная,
навярно не съм заслужила и любовта, добрия тон,
но някой ден наполовина като теб да стана,
това ще е достатъчно да съм успял човек!

 

И за теб ще бъде най-голямата награда,
от детето ти да стане зрял човек,
защото майката похвала никога не чака,
а да чуе иска: "И утре ще съм с теб".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...