Mar 15, 2014, 6:58 PM

На майка ми 

  Poetry » Other
546 0 0
Питаш: "Докога по теб ще ходя?",
отговарям с: "Цял живот",
не е лесно да си майка денонощно,
но не е ли това най-големия късмет?
Във ръцете нямам златна купа
да я връча с почести и здравец за късмет,
за отдадеността и майчината ласка
нямам грамота или венец.
За безсънните ти нощи заслугите къде са ми не зная,
навярно не съм заслужила и любовта, добрия тон,
но някой ден наполовина като теб да стана,
това ще е достатъчно да съм успял човек! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??