28 may 2009, 20:57

На майка ми! 

  Poesía » Otra
428 0 3

Една жена дошла от километри,

загърбила семейство, роден кът.

Преминала през много перипетии,

сама проправяла си собствен път.

 

Сама чертала своята съдба,

на ново място с нови хора.

И винаги с усмивка на уста

сама на себе си била опора.

 

Създала свои поводи за радост,

уют и дом, любов и три деца.

Треперила над тях през свойта младост,

трепери повече дори сега...

 

Че малките момичета пораснаха,

едно след друго тръгват от дома.

И всеки ден с усмивка на терасата

ги чакат двете с малката сестра.

 

Каква жена - всесилна и красива,

лети край нас подобно тя на чайка.

Дори да ме ядосва, съм щастлива.

Гордея се, че тя е моя майка!

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не го правя умишлено,но и не търпя критики от всеки...
  • А не е ли по-добре да се постараеш да не допускаш грешки?
  • За втори път тази вечер коригирам текста ви - ОПОРА - започва с "О" - вижте речник.
Propuestas
: ??:??