На майка ми!
Една жена дошла от километри,
загърбила семейство, роден кът.
Преминала през много перипетии,
сама проправяла си собствен път.
Сама чертала своята съдба,
на ново място с нови хора.
И винаги с усмивка на уста
сама на себе си била опора.
Създала свои поводи за радост,
уют и дом, любов и три деца.
Треперила над тях през свойта младост,
трепери повече дори сега...
Че малките момичета пораснаха,
едно след друго тръгват от дома.
И всеки ден с усмивка на терасата
ги чакат двете с малката сестра.
Каква жена - всесилна и красива,
лети край нас подобно тя на чайка.
Дори да ме ядосва, съм щастлива.
Гордея се, че тя е моя майка!
© Инна All rights reserved.
