8 mar 2020, 19:52

На майка ми

  Poesía
1.9K 2 2

Очите ти все още светят

С блясъка на младостта!

Косите ти все палаво летят

Озарявайки те с радостта!

 

Усмивката ти лека и сияйна

Напомня миналите дни.

Каква си майка всеотдайна

Орлица що за всичко мило бди!

 

Сега сме посивели

По твоя път вървим,

Половинки сме довели

Пътя заедно да извървим.

 

Деца и внуци нека радват

Сърцата наши от душа!

И в техни те очи да се прокрадват

Наследството ти от любовта!

 

За нас красиво цвете

Си ти на седемдесет!

Разцъфнало в зноя лете

Като в приказен сонет!

 

За нас си пристан тъй потребен

В живота – океан

И сякаш той е тъй вълшебен

В живота –изтерзан!

 

Като магическа женица

Обгърната от добродетелта

Бих искала да бъдеш жар-птица

И да се въздраждаш от пепелта!

 

Любов и ласки, нежност, сила

Да бъдат винаги с нас,

Да чувствам огнената ти закрила

В живота и до сетния си час!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...