На майка ми
Очите ти все още светят
С блясъка на младостта!
Косите ти все палаво летят
Озарявайки те с радостта!
Усмивката ти лека и сияйна
Напомня миналите дни.
Каква си майка всеотдайна
Орлица що за всичко мило бди!
Сега сме посивели
По твоя път вървим,
Половинки сме довели
Пътя заедно да извървим.
Деца и внуци нека радват
Сърцата наши от душа!
И в техни те очи да се прокрадват
Наследството ти от любовта!
За нас красиво цвете
Си ти на седемдесет!
Разцъфнало в зноя лете
Като в приказен сонет!
За нас си пристан тъй потребен
В живота – океан
И сякаш той е тъй вълшебен
В живота –изтерзан!
Като магическа женица
Обгърната от добродетелта
Бих искала да бъдеш жар-птица
И да се въздраждаш от пепелта!
Любов и ласки, нежност, сила
Да бъдат винаги с нас,
Да чувствам огнената ти закрила
В живота и до сетния си час!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
