Ти ли ми даде от вярата нафорна,
хляба раздала на гладните лебеди!?...
Ти ли ме водиш до точките опорни
всяка неделя, чрез нашите обеди!?
Ти ли посяваш ми в мислите истини
светло и дълго във мене прониквали!?
Ти ли отгледа в душата изстинала
първото стръкче от рими поникнало!?...
Ти ли си ангелът галил ми раните
в нощите страшни на сложни безумия!?
Ти ли си пристанът търсен, желаният -
дух приютила в блажено бездумие!?...
Ти ли си, майчице, нежната грижа,
свято причастие в грешни решения!?
Ти ли си храма над който раздвижих
пламък на свещ, окрилен с вдъхновение!?
Ти ме пречисти - аз бяла и тиха съм,
мойто перо и е светло, и вечно.
Пиша те, майчице, о́бично в стиха
нищо, че тръгвам от теб надалече...
23.04.2019 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados