На майка ми (посветено)
Ти ли ми даде от вярата нафорна,
хляба раздала на гладните лебеди!?...
Ти ли ме водиш до точките опорни
всяка неделя, чрез нашите обеди!?
Ти ли посяваш ми в мислите истини
светло и дълго във мене прониквали!?
Ти ли отгледа в душата изстинала
първото стръкче от рими поникнало!?...
Ти ли си ангелът галил ми раните
в нощите страшни на сложни безумия!?
Ти ли си пристанът търсен, желаният -
дух приютила в блажено бездумие!?...
Ти ли си, майчице, нежната грижа,
свято причастие в грешни решения!?
Ти ли си храма над който раздвижих
пламък на свещ, окрилен с вдъхновение!?
Ти ме пречисти - аз бяла и тиха съм,
мойто перо и е светло, и вечно.
Пиша те, майчице, о́бично в стиха
нищо, че тръгвам от теб надалече...
23.04.2019 г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
