На мама
Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни дни и тихо си отиват.
Сълзят и се стопяват неусетно,
а времето грижливо ги събира,
навярно да ги върне в друго детство
на някой палав и бъбрив немирник…
Отиват си, ала един остава
като милувка ласкава и няма -
на дъното лъчист се утаява
и топъл грее образът на мама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Димитрова Todos los derechos reservados
