Jan 11, 2005, 2:15 PM

На мама

  Poetry
3.1K 0 14


Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни дни и тихо си отиват.

Сълзят и се стопяват неусетно,
а времето грижливо ги събира,
навярно да ги върне в друго детство
на някой палав и бъбрив немирник…

Отиват си, ала един остава
като милувка ласкава и няма -
на дъното лъчист се утаява
и топъл грее образът на мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!!!
    Светлият образ на мама винаги грее - там отляво - в сърцето! Поздрави!
  • Кррасивоо!
  • Рядко се срещат такива стойностни произведения. Издържано във всички отношениея. Но тук има и едно особено прозрение-ярките спомени действително не изчезват безвъзвратно, а остават в пространствената летопис като трайни рекорди и могат да бъдат възпроизведени било като спомени, било като картини и преживявания във въображението и на други хора.Всички големи творци са черпили от там.
  • Нежно, красиво и стоплящо..
  • Казано от теб, това значи много. Благодаря, Дайк!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...