Jan 11, 2005, 2:15 PM

На мама

Poetry

3.1K 0 14

Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни дни и тихо си отиват.

Сълзят и се стопяват неусетно,
а времето грижливо ги събира,
навярно да ги върне в друго детство
на някой палав и бъбрив немирник…

Отиват си, ала един остава
като милувка ласкава и няма -
на дъното лъчист се утаява
и топъл грее образът на мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Белоснежка (Гергана Шутева)

Прекрасно!!!
Светлият образ на мама винаги грее - там отляво - в сърцето! Поздрави!

2007-01-03T12:33:09+02:00
iral (Мария Гюзелева)

Кррасивоо!

2005-07-04T11:24:17+03:00
shravac (Никола Берчев)

Рядко се срещат такива стойностни произведения. Издържано във всички отношениея. Но тук има и едно особено прозрение-ярките спомени действително не изчезват безвъзвратно, а остават в пространствената летопис като трайни рекорди и могат да бъдат възпроизведени било като спомени, било като картини и преживявания във въображението и на други хора.Всички големи творци са черпили от там.

2005-04-17T16:03:19+03:00
nayade (Милена Захариева)

Нежно, красиво и стоплящо..

2005-03-14T10:32:48+02:00
горицаЗелена (Нели Димитрова)

Казано от теб, това значи много. Благодаря, Дайк!

2005-01-17T15:32:29+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0