Jan 11, 2005, 2:15 PM

На мама

Poetry

3.1K 0 14

Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни дни и тихо си отиват.

Сълзят и се стопяват неусетно,
а времето грижливо ги събира,
навярно да ги върне в друго детство
на някой палав и бъбрив немирник…

Отиват си, ала един остава
като милувка ласкава и няма -
на дъното лъчист се утаява
и топъл грее образът на мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Белоснежка (Гергана Шутева)

Прекрасно!!!
Светлият образ на мама винаги грее - там отляво - в сърцето! Поздрави!

2007-01-03T12:33:09+02:00
iral (Мария Гюзелева)

Кррасивоо!

2005-07-04T11:24:17+03:00
shravac (Никола Берчев)

Рядко се срещат такива стойностни произведения. Издържано във всички отношениея. Но тук има и едно особено прозрение-ярките спомени действително не изчезват безвъзвратно, а остават в пространствената летопис като трайни рекорди и могат да бъдат възпроизведени било като спомени, било като картини и преживявания във въображението и на други хора.Всички големи творци са черпили от там.

2005-04-17T16:03:19+03:00
nayade (Милена Захариева)

Нежно, красиво и стоплящо..

2005-03-14T10:32:48+02:00
горицаЗелена (Нели Димитрова)

Казано от теб, това значи много. Благодаря, Дайк!

2005-01-17T15:32:29+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0