горицаЗелена (Нели Димитрова) горицаЗелена (Нели Димитрова)
2 82
Jan 11, 2005, 2:15 PM

На мама

  Poetry
3.1K 0 14


Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни дни и тихо си отиват.

Сълзят и се стопяват неусетно,
а времето грижливо ги събира,
навярно да ги върне в друго детство
на някой палав и бъбрив немирник…

Отиват си, ала един остава
като милувка ласкава и няма -
на дъното лъчист се утаява
и топъл грее образът на мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Прекрасно!!!
    Светлият образ на мама винаги грее - там отляво - в сърцето! Поздрави!
  • iral (Мария Гюзелева)
    iral (Мария Гюзелева)
    Кррасивоо!
  • shravac (Никола Берчев)
    shravac (Никола Берчев)
    Рядко се срещат такива стойностни произведения. Издържано във всички отношениея. Но тук има и едно особено прозрение-ярките спомени действително не изчезват безвъзвратно, а остават в пространствената летопис като трайни рекорди и могат да бъдат възпроизведени било като спомени, било като картини и преживявания във въображението и на други хора.Всички големи творци са черпили от там.
  • nayade (Милена Захариева)
    nayade (Милена Захариева)
    Нежно, красиво и стоплящо..
  • горицаЗелена (Нели Димитрова)
    горицаЗелена (Нели Димитрова)
    Казано от теб, това значи много. Благодаря, Дайк!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0