valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
4 feb 2007, 1:01

НА МАМА

  Poesía
2.2K 1 15

днес майка ми има рожден ден
посвещавам и го с много обич


Един живот не ще ми стигне мамо,

каквото заслужаваш да ти дам!

Кой би откупил майчиното рамо,

свещената икона в моят храм?

 

Кой би поискал да плати цената,

да обезсмисли свойто битие?

Та най-голяма святост на земята

е майката за своето дете!!!

 

Един живот е мамо твърде кратък,

                   и знам,че ще отмине като сън...

А думите-ще галят като вятър,

но ще кънтят като камбанен звън!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • C^A^S^S^I^E (Анабела Тодорова)
    C^A^S^S^I^E (Анабела Тодорова)
    красота,похвално е че пишеш за този свят човек-майката,хубаво е да можеш да изразиш благодарноста си и любовта си по този начин
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Пак си го прочетох и отново останах възхитена от силата на думите в това синовно посвещение! Поздрави, Вальо!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Просто останах без дъх!!!
    Благодаря за този чудесен стих!!!
    Да е жива и здрава майка ти!
  • merigold (Мери)
    merigold (Мери)
    Чудесно посвещение, браво!
  • valiordanov (Валентин Йорданов)
    valiordanov (Валентин Йорданов)
    БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ ОСВЕН НА ТОЗИ ИДИОТ КОЙТО Е СЛОЖИЛ СЛАБА ОЦЕНКА-ВСЕ ПАК СТАВА ДУМА ЗА НЕЩО СВЕЩЕННО!!!ТОЙ НЯМА ЛИ МАЙКА ИЛИ ГО Е РАЖДАЛА...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0