Feb 4, 2007, 1:01 AM

НА МАМА

  Poetry
2.2K 1 15

днес майка ми има рожден ден
посвещавам и го с много обич


Един живот не ще ми стигне мамо,

каквото заслужаваш да ти дам!

Кой би откупил майчиното рамо,

свещената икона в моят храм?

 

Кой би поискал да плати цената,

да обезсмисли свойто битие?

Та най-голяма святост на земята

е майката за своето дете!!!

 

Един живот е мамо твърде кратък,

                   и знам,че ще отмине като сън...

А думите-ще галят като вятър,

но ще кънтят като камбанен звън!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • красота,похвално е че пишеш за този свят човек-майката,хубаво е да можеш да изразиш благодарноста си и любовта си по този начин
  • Пак си го прочетох и отново останах възхитена от силата на думите в това синовно посвещение! Поздрави, Вальо!
  • Просто останах без дъх!!!
    Благодаря за този чудесен стих!!!
    Да е жива и здрава майка ти!
  • Чудесно посвещение, браво!
  • БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ ОСВЕН НА ТОЗИ ИДИОТ КОЙТО Е СЛОЖИЛ СЛАБА ОЦЕНКА-ВСЕ ПАК СТАВА ДУМА ЗА НЕЩО СВЕЩЕННО!!!ТОЙ НЯМА ЛИ МАЙКА ИЛИ ГО Е РАЖДАЛА...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...