30 abr 2009, 10:09

На мама

  Poesía » Otra
1.4K 0 13

На  25.04.2009 г. се навършиха  40 дни от смъртта на моята майка. Болка е...

 

 

 

 

Прости ми, мамо,

не казвах по-често,

че те обичам 

ранявах те само -

без сърцето да иска

със думи, които сега ми горчат.

Прости ми, мамо -

тишината в мен отеква -

изкрещява, че те няма!

Прости ми, мамо!

В мир със себе си не съм!

Не вярвах и не виждах края!

Моята молба за прошка

увисва на бесилката

на съвестта ми!

Поклон и светлина!

Прости ми, мамо!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...