Apr 30, 2009, 10:09 AM

На мама

  Poetry » Other
1.4K 0 13

На  25.04.2009 г. се навършиха  40 дни от смъртта на моята майка. Болка е...

 

 

 

 

Прости ми, мамо,

не казвах по-често,

че те обичам 

ранявах те само -

без сърцето да иска

със думи, които сега ми горчат.

Прости ми, мамо -

тишината в мен отеква -

изкрещява, че те няма!

Прости ми, мамо!

В мир със себе си не съм!

Не вярвах и не виждах края!

Моята молба за прошка

увисва на бесилката

на съвестта ми!

Поклон и светлина!

Прости ми, мамо!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...