Apr 30, 2009, 10:09 AM

На мама

  Poetry » Other
1.4K 0 13

На  25.04.2009 г. се навършиха  40 дни от смъртта на моята майка. Болка е...

 

 

 

 

Прости ми, мамо,

не казвах по-често,

че те обичам 

ранявах те само -

без сърцето да иска

със думи, които сега ми горчат.

Прости ми, мамо -

тишината в мен отеква -

изкрещява, че те няма!

Прости ми, мамо!

В мир със себе си не съм!

Не вярвах и не виждах края!

Моята молба за прошка

увисва на бесилката

на съвестта ми!

Поклон и светлина!

Прости ми, мамо!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...