23 abr 2009, 16:21

На мама 

  Poesía
907 0 10

 

Понякога, когато много ми тежи,

когато от неизплакани думи боли,

когато в тъмното сънят не пристига,

а хали ме връхлитат и бури ме застигат,

 

тогава, майче, ми трябва твоята ръка,

на детството отворила тайните врата.

Тогава като малко, наплашено коте

имам нужда от скута ти топъл.

 

Но когато, майко, нависоко летя,

когато към пътища нови се стремя,

когато във вените кръвта бушува

и в сънища луди, душата лудува.

 

Когато ново съграждам и старо руша,

ти сигурно виждаш, че много греша.

Но, кажи ми от теб душа на птица взела,

как да спра да бъда глупава и смела.

 

Остави ме с грешките си да се боря,

упорито да опитвам върховете да съборя!

Многото ти думи и съвети са напразни,

но обещавам, майко, крилете да си пазя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Кали Пламенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Анета!
  • Не знам, колко е прекрасна майка ти, но определено тя е попаднала на прекрасна дъщеря

    Голямо браво за посвещението, Кали!
  • Така е, Маги. А аз попаднах на наистина прекрасна майка, която въпреки цялата си тревога ми подари и криле...
  • с обич, за майките...
    хареса ми, Джудит...майките говорят и правят само най-доброто за децата си...
  • Петре, кое точно те смая във възръста ми? И ние младите хора можем да обичаме майките си

    Благодаря, Димитрина! Не мисля да се отказвам прегръдки
  • Много е добро хареса ми...продължавай все така!
  • Удивително предадено чувство!!!Смая ме и възрастта ти !
  • Благодаря, Наде!
  • И моята майка все на това ме е учела...но нали е майка - все опитва и да ме предпази, милата.
    Поздрав и на теб.
  • Пази крилете и не се пази от грешките!
    Уроци са те!
    Поздрав, Джуди!
Propuestas
: ??:??