На мама
Понякога, когато много ми тежи,
когато от неизплакани думи боли,
когато в тъмното сънят не пристига,
а хали ме връхлитат и бури ме застигат,
тогава, майче, ми трябва твоята ръка,
на детството отворила тайните врата.
Тогава като малко, наплашено коте
имам нужда от скута ти топъл.
Но когато, майко, нависоко летя,
когато към пътища нови се стремя,
когато във вените кръвта бушува
и в сънища луди, душата лудува.
Когато ново съграждам и старо руша,
ти сигурно виждаш, че много греша.
Но, кажи ми от теб душа на птица взела,
как да спра да бъда глупава и смела.
Остави ме с грешките си да се боря,
упорито да опитвам върховете да съборя!
Многото ти думи и съвети са напразни,
но обещавам, майко, крилете да си пазя.
© Кали Пламенова All rights reserved.
