27 ago 2010, 22:49

На Мама

  Poesía » Otra
7.9K 0 6

 

 

 

 

На МАМА

 

Как искам да вярвам, че всичко е сън,

че всичко е само измама,

че само след миг ще я зърна навън,

но жалко - мама я няма.

 

И казвам си гласно: "Лъжа е това.

Не вярвай на тази измама!

Ще чуеш пак нейните топли слова."

Но тихо е. Мама я няма.

 

Опитвам се даже на нея да кажа:

"Не крий се, излез, мамо, мамо!

Аз искам за много неща да ти кажа."

Но истина е - мама я няма.

 

Ах, искам в очите ù влажни да видя

пак тази грижовност голяма.

Спокоен във стаята пак да си ида.

Но пусто е - Мама я няма.

 

И гоня безсилен аз този мираж,

потънал в жестоката драма.

Да я видя аз искам само веднъж,

но няма я, мама я няма!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...