27.08.2010 г., 22:49 ч.

На Мама 

  Поезия » Друга
7286 0 6

 

 

 

 

На МАМА

 

Как искам да вярвам, че всичко е сън,

че всичко е само измама,

че само след миг ще я зърна навън,

но жалко - мама я няма.

 

И казвам си гласно: "Лъжа е това.

Не вярвай на тази измама!

Ще чуеш пак нейните топли слова."

Но тихо е. Мама я няма.

 

Опитвам се даже на нея да кажа:

"Не крий се, излез, мамо, мамо!

Аз искам за много неща да ти кажа."

Но истина е - мама я няма.

 

Ах, искам в очите ù влажни да видя

пак тази грижовност голяма.

Спокоен във стаята пак да си ида.

Но пусто е - Мама я няма.

 

И гоня безсилен аз този мираж,

потънал в жестоката драма.

Да я видя аз искам само веднъж,

но няма я, мама я няма!

 

 

© Кирил Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??