На Мама
На МАМА
Как искам да вярвам, че всичко е сън,
че всичко е само измама,
че само след миг ще я зърна навън,
но жалко - мама я няма.
И казвам си гласно: "Лъжа е това.
Не вярвай на тази измама!
Ще чуеш пак нейните топли слова."
Но тихо е. Мама я няма.
Опитвам се даже на нея да кажа:
"Не крий се, излез, мамо, мамо!
Аз искам за много неща да ти кажа."
Но истина е - мама я няма.
Ах, искам в очите ù влажни да видя
пак тази грижовност голяма.
Спокоен във стаята пак да си ида.
Но пусто е - Мама я няма.
И гоня безсилен аз този мираж,
потънал в жестоката драма.
Да я видя аз искам само веднъж,
но няма я, мама я няма!
© Кирил Петров All rights reserved.
