dimi49 (Димка Първанова)
48 585
24 mar 2009, 15:29

На мама и татко 

  Poesía » Civil
2042 0 4

 

Две легла във стаята позната,

всяка сутрин аз съм на вратата.

Знам колко безпомощна си, мамо,

и татко колко те обича само...

 

Стара и болна, и пак си доволна,

че живееш втори живот,

толкова много си отговорна

и безропотно носиш своя хомот.

 

Връщам се често в детството си, мамо...

Колко силно беше татковото рамо?

С колко обич и любов сте ме дарили,

затова тъгувам, много сте ми мили...

 

Вий не знаехте какво е туй умора,

в напреднала възраст и двамата на двора

трудехте се много - „да има за децата",

грижата за вас сега ми е отплата...

 

Днес са други, мамо, времената -

няма вече двора, къщата, децата...

Зет и син погреба, как да оцелееш?

Да не ме тревожиш, да плачеш ти не смееш..

 

Благодаря на тебе, мамо, и на тебе, татко.

Аз го казвам точно, ясно, кратко...

Няма да ви лъжа, много ме боли

и времето да върна не мога, нали?

 

Но мога да ви дам достойни старини!

 

 

 Посвещавам на възрастните си и болни родители и грижата

 за тях сега ми е номер едно.

© Димка Първанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Достойно изразена Обич към родителите!
    !!!
  • Благодаря Емануела, за интереса към тази тема.Старостта обикновено е безрадостна,но има начини да се помогне, да се намали страданието и болката... стига човек да има сърце да го направи.
  • !!! Поздрави и поклон първо пред родителите ти и след това пред теб!
    !!!
  • Тъжно е!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??