Две легла във стаята позната,
всяка сутрин аз съм на вратата.
Знам колко безпомощна си, мамо,
и татко колко те обича само...
Стара и болна, и пак си доволна,
че живееш втори живот,
толкова много си отговорна
и безропотно носиш своя хомот.
Връщам се често в детството си, мамо...
Колко силно беше татковото рамо?
С колко обич и любов сте ме дарили,
затова тъгувам, много сте ми мили... ...