На мама и татко
Две легла във стаята позната,
всяка сутрин аз съм на вратата.
Знам колко безпомощна си, мамо,
и татко колко те обича само...
Стара и болна, и пак си доволна,
че живееш втори живот,
толкова много си отговорна
и безропотно носиш своя хомот.
Връщам се често в детството си, мамо...
Колко силно беше татковото рамо?
С колко обич и любов сте ме дарили,
затова тъгувам, много сте ми мили...
Вий не знаехте какво е туй умора,
в напреднала възраст и двамата на двора
трудехте се много - „да има за децата",
грижата за вас сега ми е отплата...
Днес са други, мамо, времената -
няма вече двора, къщата, децата...
Зет и син погреба, как да оцелееш?
Да не ме тревожиш, да плачеш ти не смееш..
Благодаря на тебе, мамо, и на тебе, татко.
Аз го казвам точно, ясно, кратко...
Няма да ви лъжа, много ме боли
и времето да върна не мога, нали?
Но мога да ви дам достойни старини!
Посвещавам на възрастните си и болни родители и грижата
за тях сега ми е номер едно.
© Димка Първанова All rights reserved.
Тъжно е!!! Поздрави!!!