На Маргарита

14 mar 2009, 15:14

Poesía

970 0 2

Ти си малко цвете в пролетна градина,

малка капка от сутрешна роса.

Усмивката ти слънцето закрива,

очите ти - по-тъмни от нощта...

Когато те погледна, всичко в мене блесва

като ръж насред есента...

Когато те прегръщам, плача,

както плачат планински пръскала...

Желая с теб да преоткрия

що е истинска любов,

като слънчоглед да се извия

към синия небосвод!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Shade (Мими)

2009-03-14T17:53:33+02:00

Точно към небосвода се понесох и аз с твоето стихотворение...
buntarkata (Изгрев)

2009-03-14T16:01:47+02:00

Усмихна ме! Красиво и освежаващо!!!