На Маргарита

Poesía

1.3K 0 2

Ти си малко цвете в пролетна градина,

малка капка от сутрешна роса.

Усмивката ти слънцето закрива,

очите ти - по-тъмни от нощта...

Когато те погледна, всичко в мене блесва

като ръж насред есента...

Когато те прегръщам, плача,

както плачат планински пръскала...

Желая с теб да преоткрия

що е истинска любов,

като слънчоглед да се извия

към синия небосвод!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Shade (Мими)

Точно към небосвода се понесох и аз с твоето стихотворение...

2009-03-14T17:53:33+02:00
buntarkata (Изгрев)

Усмихна ме! Красиво и освежаващо!!!

2009-03-14T16:01:47+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9