14.03.2009 г., 15:14

На Маргарита

Поезия

1.3K 0 2

Ти си малко цвете в пролетна градина,

малка капка от сутрешна роса.

Усмивката ти слънцето закрива,

очите ти - по-тъмни от нощта...

Когато те погледна, всичко в мене блесва

като ръж насред есента...

Когато те прегръщам, плача,

както плачат планински пръскала...

Желая с теб да преоткрия

що е истинска любов,

като слънчоглед да се извия

към синия небосвод!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Shade (Мими)

Точно към небосвода се понесох и аз с твоето стихотворение...

2009-03-14T17:53:33+02:00
buntarkata (Изгрев)

Усмихна ме! Красиво и освежаващо!!!

2009-03-14T16:01:47+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0