Ти си малко цвете в пролетна градина,
малка капка от сутрешна роса.
Усмивката ти слънцето закрива,
очите ти - по-тъмни от нощта...
Когато те погледна, всичко в мене блесва
като ръж насред есента...
Когато те прегръщам, плача,
както плачат планински пръскала...
Желая с теб да преоткрия
що е истинска любов,
като слънчоглед да се извия
към синия небосвод!
© Нелия Златанска Всички права запазени