26 abr 2014, 21:29

На Мария в бяла рима

  Poesía
587 0 0

Хвани ме за ръка и ела с мене във парка,
до мястото, което наричам свое,
където старият панелен блок закрива залеза
и шосето шуми отстрани
да ти покажа как се гонят облаци
с детско въображение.

Мъхени облаци, като на малко пиле перушината,
като сладолед, като захарен памук,
които малко от забързаните хора спират да погледат,
а облаците хубавеят тихо,
прекрасни като теб, когато първо те видях,
смутено поглед свела.

Хубава, далечна, за жалост - напълно непозната
така и не дойде с мен във парка,
а може би и аз така и не посмях да ти подам ръка
и остана само прекрасна идея.
И облаците не обръщат внимание
на глупавите малки хора...

Животът е като топъл шоколад, но от машина,
и естествено, бъркалка няма,
реших в сумрака по пътя между сивите блокове,
първо изпиваш горчивата пяна.
Всъщност всеки е нечий таен шоколад
нечий малък рай или пък ад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малкият Принц Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...