Хвани ме за ръка и ела с мене във парка,
до мястото, което наричам свое,
където старият панелен блок закрива залеза
и шосето шуми отстрани
да ти покажа как се гонят облаци
с детско въображение.
Мъхени облаци, като на малко пиле перушината,
като сладолед, като захарен памук,
които малко от забързаните хора спират да погледат,
а облаците хубавеят тихо,
прекрасни като теб, когато първо те видях,
смутено поглед свела. ...