По ярките стъпки на лято горещо
последните щрихи на август извайвам.
Есен помаха ми (кротко подсеща)
с хлад на премереност свят да омайвам.
В приказни сънища лятно отишла
с обич орисах септември първичен.
Бих ли могла и без знаците свише
аз да го искам от полюс различен!?...
Няма да върна от странство мечтите.
Нека рисуват платното с копнежи!!!...
Август си тръгва... От мен е опитал
сладките ласки на вятър разнежен.
Аз го изпращам затворена в мисъл.
Галя с лъчите си порив последен.
Знам, че душата ми тайно разлистил
пак ще се върне от мен да погледне...
От мен да погледне и тук да остане
под златната сянка на ябълка зряла.
Есен излязла от сън му пристана.
Аз не поисках... Оттук отлетяла...
Птица съм, драги. От сняг съм по-бяла.
В тиха сълза съм. Летя надалече...
Спомен останах. Във теб оцелял е.
Сладък, примамващ, на мене наречен...
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados