Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
21.08.2019 г., 7:38 ч.

На мене наречен 

  Поезия
555 2 5

По ярките стъпки на лято горещо
последните щрихи на август извайвам.
Есен помаха ми (кротко подсеща)
с хлад  на премереност свят да омайвам.

 

В приказни сънища лятно отишла
с обич орисах септември първичен.
Бих ли могла и без знаците свише
аз да го искам от полюс различен!?...

 

Няма да върна от странство мечтите.
Нека рисуват платното с копнежи!!!...
Август си тръгва... От мен е опитал
сладките ласки на вятър разнежен.

 

Аз го изпращам затворена в мисъл.
Галя с лъчите си порив последен.
Знам, че душата ми тайно разлистил
пак ще се върне от мен да погледне...

 

От мен да погледне и тук да остане
под златната сянка на ябълка зряла.
Есен излязла от сън му пристана.
Аз не поисках... Оттук отлетяла...

 

Птица съм, драги. От сняг съм по-бяла.
В тиха сълза съм. Летя надалече...
Спомен останах. Във теб оцелял е.
Сладък, примамващ, на мене наречен...

 

Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти най-сърдечно, Веси!
  • "Птица съм, драги. От сняг съм по-бяла.
    В тиха сълза съм. Летя надалече...
    Спомен останах. Във теб оцелял е.
    Сладък, примамващ, на мене наречен..."!!!
    Великолепен стих!
  • Благодаря ви от сърце за прекрасните отзиви, момичета!
  • Толкова прекрасна е мелодията на стиха ти, Бадемов цвят...
  • "Знам, че душата ми тайно разлистил
    пак ще се върне от мен да погледне...
    .... От мен да погледне и тук да остане
    под златната сянка на ябълка зряла."
Предложения
: ??:??