На мене наречен
По ярките стъпки на лято горещо
последните щрихи на август извайвам.
Есен помаха ми (кротко подсеща)
с хлад на премереност свят да омайвам.
В приказни сънища лятно отишла
с обич орисах септември първичен.
Бих ли могла и без знаците свише
аз да го искам от полюс различен!?...
Няма да върна от странство мечтите.
Нека рисуват платното с копнежи!!!...
Август си тръгва... От мен е опитал
сладките ласки на вятър разнежен.
Аз го изпращам затворена в мисъл.
Галя с лъчите си порив последен.
Знам, че душата ми тайно разлистил
пак ще се върне от мен да погледне...
От мен да погледне и тук да остане
под златната сянка на ябълка зряла.
Есен излязла от сън му пристана.
Аз не поисках... Оттук отлетяла...
Птица съм, драги. От сняг съм по-бяла.
В тиха сълза съм. Летя надалече...
Спомен останах. Във теб оцелял е.
Сладък, примамващ, на мене наречен...
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
