yo1420 (Йоана Бояджиева)
8 55
4 mar 2009, 18:05

На моето куче Коко 

  Poesía » Otra
7235 0 12

                     Защо те толкова обикнах,

                     макар и малко същество,

                     не знам, но с тебе свикнах

                     и  сигурно защото си добро.

                     Погледна ли в очите ти искрящи,

                      аз виждам множество звезди

                      и те са толкова блестящи,

                      че чак душата ми гори.

                     Оградите от мъка ми събаряш

                      и нови радостни строиш,

                      омразата във мен стопяваш,

                      от злото ти не се боиш.

                      Игрите ти са странни, смешни,

                      необикновени са дори,

                      но винаги са интересни,

                      защото ги играеш ти.

                      Обичам те, приятелче чудесно,

                      и обичта ми вечно ще гори,

                      и мислех, че в бъдещето ми не лесно

                      ще бъдеме отново аз и ти.

                      Защо те толкова обикнах,

                      с какво ме толкова плени,

                      не знам, но с тебе свикнах,

                      без теб душата ме боли.   

                  

© Йоана Бояджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??