yo1420 (Йоана Бояджиева)
8 55
4.03.2009 г., 18:05 ч.

На моето куче Коко 

  Поезия » Друга
7725 0 12

                     Защо те толкова обикнах,

                     макар и малко същество,

                     не знам, но с тебе свикнах

                     и  сигурно защото си добро.

                     Погледна ли в очите ти искрящи,

                      аз виждам множество звезди

                      и те са толкова блестящи,

                      че чак душата ми гори.

                     Оградите от мъка ми събаряш

                      и нови радостни строиш,

                      омразата във мен стопяваш,

                      от злото ти не се боиш.

                      Игрите ти са странни, смешни,

                      необикновени са дори,

                      но винаги са интересни,

                      защото ги играеш ти.

                      Обичам те, приятелче чудесно,

                      и обичта ми вечно ще гори,

                      и мислех, че в бъдещето ми не лесно

                      ще бъдеме отново аз и ти.

                      Защо те толкова обикнах,

                      с какво ме толкова плени,

                      не знам, но с тебе свикнах,

                      без теб душата ме боли.   

                  

© Йоана Бояджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??