На моето куче Коко
Защо те толкова обикнах,
макар и малко същество,
не знам, но с тебе свикнах
и сигурно защото си добро.
Погледна ли в очите ти искрящи,
аз виждам множество звезди
и те са толкова блестящи,
че чак душата ми гори.
Оградите от мъка ми събаряш
и нови радостни строиш,
омразата във мен стопяваш,
от злото ти не се боиш.
Игрите ти са странни, смешни,
необикновени са дори,
но винаги са интересни,
защото ги играеш ти.
Обичам те, приятелче чудесно,
и обичта ми вечно ще гори,
и мислех, че в бъдещето ми не лесно
ще бъдеме отново аз и ти.
Защо те толкова обикнах,
с какво ме толкова плени,
не знам, но с тебе свикнах,
без теб душата ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Бояджиева Всички права запазени
az sam sigurna 4e toi ima 1 specialna zvezdi4ka tam gore v ku4e6kia rai i sam ubedena 4e sega e bezkraino 6tastliv,toi znae 4enikoga niama da go zabravim,i nikoi nemoje da go zamesti v sarcata ni obi4amte,prodaljavai da pi6e6
