Светлан
37 19
16 sept 2007, 23:42

На моето момиче 

  Poesía
1684 0 5
На моето момиче

Тиха въздишка небето отрони,
ситен дъждец по земята зарони,
капки се стичат и в твойта коса
всяка от тях е моя сълза.

Вятър в косите ти капките гони,
падат листа от обрулени клони,
ти не настъпвай тези листа,
всяко от тях е моя мечта.

Тъжна е тази наша пиеса,
скапан декор, прашна завеса,
ала след нея дълго в нощта
двама танцуваме с теб под дъжда.

Капки, листа от обрулени клони
все тъй в косите ти вятърът гони.
Насън и наяве под цветна дъга
искам да станеш моя жена.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??