16 сент. 2007 г., 23:42

На моето момиче 

  Поэзия
1673 0 5
На моето момиче

Тиха въздишка небето отрони,
ситен дъждец по земята зарони,
капки се стичат и в твойта коса
всяка от тях е моя сълза.

Вятър в косите ти капките гони,
падат листа от обрулени клони,
ти не настъпвай тези листа,
всяко от тях е моя мечта.

Тъжна е тази наша пиеса,
скапан декор, прашна завеса,
ала след нея дълго в нощта
двама танцуваме с теб под дъжда.

Капки, листа от обрулени клони
все тъй в косите ти вятърът гони.
Насън и наяве под цветна дъга
искам да станеш моя жена.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??