На моето момиче
На моето момиче
Тиха въздишка небето отрони,
ситен дъждец по земята зарони,
капки се стичат и в твойта коса
всяка от тях е моя сълза.
Вятър в косите ти капките гони,
падат листа от обрулени клони,
ти не настъпвай тези листа,
всяко от тях е моя мечта.
Тъжна е тази наша пиеса,
скапан декор, прашна завеса,
ала след нея дълго в нощта
двама танцуваме с теб под дъжда.
Капки, листа от обрулени клони
все тъй в косите ти вятърът гони.
Насън и наяве под цветна дъга
искам да станеш моя жена.
Тиха въздишка небето отрони,
ситен дъждец по земята зарони,
капки се стичат и в твойта коса
всяка от тях е моя сълза.
Вятър в косите ти капките гони,
падат листа от обрулени клони,
ти не настъпвай тези листа,
всяко от тях е моя мечта.
Тъжна е тази наша пиеса,
скапан декор, прашна завеса,
ала след нея дълго в нощта
двама танцуваме с теб под дъжда.
Капки, листа от обрулени клони
все тъй в косите ти вятърът гони.
Насън и наяве под цветна дъга
искам да станеш моя жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
