30 sept 2014, 20:43

На моите прекрасни дъщери

  Poesía » Otra
778 0 0

Момичета мои, птици закрилни
да знаете колко съм горда със вас,
без вашата обич толкова силна
едва ли бих съществувала аз.

Сама ви отгледах, сама ви възпитах
любов за крилете ви давах и сила,
и колкото давах, двойно изпитвах,
че вас със достойнство и чест съм дарила.

Да летите без страх, уверени, смели
под вселенския, вечен, син небосвод
към свойто гнездо по пътя поели
в безкрайния полет наречен живот.

Отлетяхте след време от моето ложе
така, изведнъж, като полъх от бриз,
да чувам крилете ви вече не може
и споделям смирено със белият лист.

Но зная, че накъде моите птички
създали са свои прекрасни чеда
и те са смисъл и радост за всички,
те са птиците на мойте деца.

И вярвам, че винаги щом се наложи
при старата птица с любов ще се върнат,
а майка децата си всякога може
дори с уморени криле да прегърне.

ОБИЧАМ ВИ, МИЛИ МОИ !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...