2 ago 2021, 0:27

На моите приятелки

  Poesía
463 0 1

 

 

        Приятелки мили ,

        в душите си свили

        като в топло гнездо

        чувство едно,

        което за мен

        от ден на ден

        е все по-ценно

        и скъпоценно.

        Много години

        в дни светли и сини,

        в дни тъмни и страшни,

        вие безстрашно

        до мен сте стояли

        и никакви хали

        не са могли да сломят,

        още по-малко да разрушат

        обичта ви към мен.

        И в този ден

        искам да ви кажа

        /не знам как да го покажа/

        колко ви ценя.

        С нищо няма да сменя

        вашето приятелство.

        Ничие ласкателство

        не е за мен така приятно,

        нито благодатно,

        както вашата компания.

        Тя за мене не е мания,

        а е част от живота.

        С нея по-лесно хомота

        може да тегля.

        Нямам с какво да претегля

        моите чувства към вас.

        Нека Бог всеки час

        да ви благославя тогава

        и здраве да ви дава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...