15 ene 2013, 17:58

На моите синове

  Poesía » Otra
6.4K 0 1

Два дивни бряста високи отгледах

и вложих от себе си всичко във тях.

До скоро ги пазих от вятър и бури,

но вече сами те се пазят от тях.


Израснаха с корени здрави и силни,

на тяхната сянка разчитам сега,

да бъдат човеци възпитах спокойно,

израснаха вече моите деца.


Всеки пое по пътя си труден

и мисля, че справят се доста добре,

сега са готови за подвизи буйни,

това са те - моите скъпи мъже.


Редовно се моля на Бог да ги пази,

в трудности, в болка и радост дори,

с много любов да живеят достойно,

пораснаха моите безценни мъже.


25.04.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Дария! За двата бряста и за сянката от тях! Много ми хареса!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...