Jan 15, 2013, 5:58 PM

На моите синове

  Poetry » Other
6.4K 0 1

Два дивни бряста високи отгледах

и вложих от себе си всичко във тях.

До скоро ги пазих от вятър и бури,

но вече сами те се пазят от тях.


Израснаха с корени здрави и силни,

на тяхната сянка разчитам сега,

да бъдат човеци възпитах спокойно,

израснаха вече моите деца.


Всеки пое по пътя си труден

и мисля, че справят се доста добре,

сега са готови за подвизи буйни,

това са те - моите скъпи мъже.


Редовно се моля на Бог да ги пази,

в трудности, в болка и радост дори,

с много любов да живеят достойно,

пораснаха моите безценни мъже.


25.04.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Дария! За двата бряста и за сянката от тях! Много ми хареса!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...