На моите синове
Два дивни бряста високи отгледах
и вложих от себе си всичко във тях.
До скоро ги пазих от вятър и бури,
но вече сами те се пазят от тях.
Израснаха с корени здрави и силни,
на тяхната сянка разчитам сега,
да бъдат човеци възпитах спокойно,
израснаха вече моите деца.
Всеки пое по пътя си труден
и мисля, че справят се доста добре,
сега са готови за подвизи буйни,
това са те - моите скъпи мъже.
Редовно се моля на Бог да ги пази,
в трудности, в болка и радост дори,
с много любов да живеят достойно,
пораснаха моите безценни мъже.
25.04.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дария Всички права запазени
