6 mar 2007, 16:25

На мой приятел

  Poesía
1K 0 5
Ти си отиваш,
а може би и няма да се върнеш,
там, където всички те обичат,
там, където ти си най-желан
и няма повече да зърнеш
как с благи думи те наричат.
Нима обидихме те с нещо,
нима виновни сме, кажи?
В сърцето ти е много тежко - 
кажи ни и не ни лъжи.
Излей си мъката несподелена,
така ще ти олекне, знай,
а може би във теб стаена
е някоя игра без край.
Не тръгвай, чуваш ли!
Не бива така ненужно да скърбиш:
та колко трудности ще срещнеш още
и все така ли ще тъжиш?
Спомни си само как живяхме,
спомни си хубавите дни,
спомни си колко песни пяхме
във нашите почти игри.
Но знай, това ще бъде минало,
минало неповторимо
и знай, това ще бъдат спомени,
спомени незабравими!
 
        27.04.81.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...