6 mar 2007, 16:25

На мой приятел

  Poesía
1K 0 5
Ти си отиваш,
а може би и няма да се върнеш,
там, където всички те обичат,
там, където ти си най-желан
и няма повече да зърнеш
как с благи думи те наричат.
Нима обидихме те с нещо,
нима виновни сме, кажи?
В сърцето ти е много тежко - 
кажи ни и не ни лъжи.
Излей си мъката несподелена,
така ще ти олекне, знай,
а може би във теб стаена
е някоя игра без край.
Не тръгвай, чуваш ли!
Не бива така ненужно да скърбиш:
та колко трудности ще срещнеш още
и все така ли ще тъжиш?
Спомни си само как живяхме,
спомни си хубавите дни,
спомни си колко песни пяхме
във нашите почти игри.
Но знай, това ще бъде минало,
минало неповторимо
и знай, това ще бъдат спомени,
спомени незабравими!
 
        27.04.81.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...