Aneta_kz (Анета)
511 12601
6 mar 2007, 16:25

На мой приятел 

  Poesía
855 0 5
Ти си отиваш,
а може би и няма да се върнеш,
там, където всички те обичат,
там, където ти си най-желан
и няма повече да зърнеш
как с благи думи те наричат.
Нима обидихме те с нещо,
нима виновни сме, кажи?
В сърцето ти е много тежко - 
кажи ни и не ни лъжи.
Излей си мъката несподелена,
така ще ти олекне, знай,
а може би във теб стаена
е някоя игра без край.
Не тръгвай, чуваш ли!
Не бива така ненужно да скърбиш:
та колко трудности ще срещнеш още
и все така ли ще тъжиш?
Спомни си само как живяхме,
спомни си хубавите дни,
спомни си колко песни пяхме
във нашите почти игри.
Но знай, това ще бъде минало,
минало неповторимо
и знай, това ще бъдат спомени,
спомени незабравими!
 
        27.04.81.

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??