Aneta_kz (Анета)
511 12601
6 мар. 2007 г., 16:25

На мой приятел 

  Поэзия
856 0 5
Ти си отиваш,
а може би и няма да се върнеш,
там, където всички те обичат,
там, където ти си най-желан
и няма повече да зърнеш
как с благи думи те наричат.
Нима обидихме те с нещо,
нима виновни сме, кажи?
В сърцето ти е много тежко - 
кажи ни и не ни лъжи.
Излей си мъката несподелена,
така ще ти олекне, знай,
а може би във теб стаена
е някоя игра без край.
Не тръгвай, чуваш ли!
Не бива така ненужно да скърбиш:
та колко трудности ще срещнеш още
и все така ли ще тъжиш?
Спомни си само как живяхме,
спомни си хубавите дни,
спомни си колко песни пяхме
във нашите почти игри.
Но знай, това ще бъде минало,
минало неповторимо
и знай, това ще бъдат спомени,
спомени незабравими!
 
        27.04.81.

© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??