На мойте синове
На мойте синове
Здравейте как сте, мили мой деца,
няма ви до мен но сте ми в съня!
Вие сте като пръсти на моята ръка,
две различни момчета, сбъдната мечта!
Аз дълго време ви звъня ли звъня,
и появява се в мен голяма тъга.
Къде сте? Какво ли правите сега?
Защо никой от вас не вдига телефона?
Да вече пораствате, уж големи сте сега,
ама сте още мойте малки,пораснали деца!
Да имате вече вашите игри с приятели добри,
а татко ви очаква и ще ви обича винаги!
Ще мине време и вие ще станете бащи,
надявам се да сте честни хора и добри!
Ще разберете тогава колко много боли,
сърцето е мускул,уж неболяло то,дали!?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
