Чудя се на звездите, плачат ли за тях вълните? Шепнат ли ти песента. която аз ти шепнех някога? Гали ли лицето ти вятъра, както аз го правех преди в ноща? Но това е само една мечта останала запечатана в паметта. Сладка илюзия на една безнадеждна романтичка. Като малко дете седи под бялата луна, какво ли си мисли тя? За любовта, вълните, небето, вятъра, звездите? За чувство гаснещо с нощта? Ето дойде изгрева. Къде отиде тя? Питам вълните бушуващи пред мен: "Къде отиде детето?" - гласа ми трепне в новия ден. "Отиде далеч от света, Къде знае само бялата луна, Защо знае само тя - безнадежната романтичка."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.