13.09.2006 г., 12:32

На морския бряг

963 0 2
Чудя се на звездите,
плачат ли за тях вълните?
Шепнат ли ти песента.
която аз ти шепнех някога?
Гали ли лицето ти вятъра,
както аз го правех преди в ноща?
Но това е само една мечта
останала запечатана в паметта.
Сладка илюзия на една
безнадеждна романтичка.
Като малко дете седи под бялата луна,
какво ли си мисли тя?
За любовта, вълните, небето,
вятъра, звездите?
За чувство гаснещо с нощта?
Ето дойде изгрева.
Къде отиде тя?
Питам вълните бушуващи пред мен:
"Къде отиде детето?" - 
гласа ми трепне в новия ден.
"Отиде далеч от света,
Къде знае само бялата луна,
Защо знае само тя -
безнадежната романтичка."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...