13.09.2006 г., 12:32 ч.

На морския бряг  

  Поезия
759 0 2
Чудя се на звездите,
плачат ли за тях вълните?
Шепнат ли ти песента.
която аз ти шепнех някога?
Гали ли лицето ти вятъра,
както аз го правех преди в ноща?
Но това е само една мечта
останала запечатана в паметта.
Сладка илюзия на една
безнадеждна романтичка.
Като малко дете седи под бялата луна,
какво ли си мисли тя?
За любовта, вълните, небето,
вятъра, звездите?
За чувство гаснещо с нощта?
Ето дойде изгрева.
Къде отиде тя?
Питам вълните бушуващи пред мен:
"Къде отиде детето?" - 
гласа ми трепне в новия ден.
"Отиде далеч от света,
Къде знае само бялата луна,
Защо знае само тя -
безнадежната романтичка."

© Николина Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??