На морския бряг
960
0
2
Чудя се на звездите,
плачат ли за тях вълните?
Шепнат ли ти песента.
която аз ти шепнех някога?
Гали ли лицето ти вятъра,
както аз го правех преди в ноща?
Но това е само една мечта
останала запечатана в паметта.
Сладка илюзия на една
безнадеждна романтичка.
Като малко дете седи под бялата луна,
какво ли си мисли тя?
За любовта, вълните, небето,
вятъра, звездите?
За чувство гаснещо с нощта?
Ето дойде изгрева.
Къде отиде тя?
Питам вълните бушуващи пред мен:
"Къде отиде детето?" -
гласа ми трепне в новия ден.
"Отиде далеч от света,
Къде знае само бялата луна,
Защо знае само тя -
безнадежната романтичка."
плачат ли за тях вълните?
Шепнат ли ти песента.
която аз ти шепнех някога?
Гали ли лицето ти вятъра,
както аз го правех преди в ноща?
Но това е само една мечта
останала запечатана в паметта.
Сладка илюзия на една
безнадеждна романтичка.
Като малко дете седи под бялата луна,
какво ли си мисли тя?
За любовта, вълните, небето,
вятъра, звездите?
За чувство гаснещо с нощта?
Ето дойде изгрева.
Къде отиде тя?
Питам вълните бушуващи пред мен:
"Къде отиде детето?" -
гласа ми трепне в новия ден.
"Отиде далеч от света,
Къде знае само бялата луна,
Защо знае само тя -
безнадежната романтичка."
© Николина Радева All rights reserved.
