НА МОЯ КЛАС...

Ти помниш ли онази, черната дъска,
    чинът, който до преди малко бе така щастлив?
Ти помниш ли онази класна стая,
    която до преди малко бе изпълнена със смях?
А кажи ми, можеш ли ти да забравиш
    класа и приятелите верни, училищния двор и звънеца весел?
Сега напускаме училището мило,
    но не ще забравим нищо, в спомените ние
ще се връщаме отново на чина самотен
    и ще гледаме отново старата издраскана дъска!
Ще помним ученическите дни,
    когато бяхме волни и щастливи, без грижи, без проблеми!
Ще помним винаги класа задружен
    и класната ни мила!
За последен път звънецът нека весело забие,
    а сърцата ни отново лудо да затупкат!