29 мар. 2008 г., 13:27

На моя клас

1.3K 0 1
НА МОЯ КЛАС...

Ти помниш ли онази, черната дъска,
    чинът, който до преди малко бе така щастлив?
Ти помниш ли онази класна стая,
    която до преди малко бе изпълнена със смях?
А кажи ми, можеш ли ти да забравиш
    класа и приятелите верни, училищния двор и звънеца весел?
Сега напускаме училището мило,
    но не ще забравим нищо, в спомените ние
ще се връщаме отново на чина самотен
    и ще гледаме отново старата издраскана дъска!
Ще помним ученическите дни,
    когато бяхме волни и щастливи, без грижи, без проблеми!
Ще помним винаги класа задружен
    и класната ни мила!
За последен път звънецът нека весело забие,
    а сърцата ни отново лудо да затупкат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...