На моя син

Виж колко си пораснал вече, Сине... 
А беше мъничък - като мишле... 
В прегръдките ми гушеше се плахо,
все искаше аз да те нося на ръце.

А помниш ли приятеля си плюшен,
тъй верен - винаги до теб?!
И помниш ли, все ми разказваше
историята си за малкото мече?

А помниш ли, как в нощите уплашен
ме молеше да те спася -
от дракона дошъл в съня ти
и стреснал те с голяма огнена уста?

И помниш ли, как всичко знаеше
и можеше ти всичко сам?
Тъй бързаше ти да пораснеш
и ето - вече си голям!

Нареждам спомените бавно... 
Разглеждам снимките безброй...
Една след друга ги прехвърлям -
редейки пасианса свой. 

От раждането, първи стъпки,
тук първи рани от игра,
а после детската градина
и тук си вече с раница в ръка...

В училището ти пристъпваш,
пред теб отваря се врата.
Усмихваш се, а погледа ти свети,
готов да учиш всичко за света...

И после, ето те голям си вече, 
израстващ пред очите ми, като за миг.
В мъж ти превръщаш се,... готов си, Сине -
разперил своите криле - да отлетиш! 

Вълнения различни с бясна скорост
менят се в тебе миг, след миг...
Ти крачиш смело, със големи крачки
и планове за бъдещето си редиш...

Но винаги при мен се връщаш.
Утеха, дом, опора, разговор, съвет...
И после пак готов си да потеглиш... 
по своя път, към бъдещето си - напред...

Elka Bardarova
September 17th 2020